Село Брезе в софийска област не е единственото с подобно име на територията на страната, като специално това е част от община Своге. В западната част на Стара планина, както и във всяка друга от тази верига, районът на населените места има планински облик. Бракьовци и Змиевица са съседни на мястото малки села, до които може да се стигне единствено благодарение на черен път. По него са в състояние да се придвижват джипове и камиони за сметка на леки коли, които по-скоро са удобен начин за достигане до село Искрец. Пътят там е изцяло асфалтиран, което няма да затрудни движението на автомобилите. Не са много на брой забележителностите в селото, но са почетени подобаващо загиналите по време на войните, които страната ни води през годините. За двете балкански и Първата световна война е издигнат монумент, намиращ се в централната част на селото. Има и паметна плоча за загубилите живота си в годините на Втората световна война.
Всяка година на 6-ти май в Брезе се провежда традиционният събор, който съвпада с един от най-обичаните български празници – Гергьовден. Това е ден на българската армия и полиция, а на трапезата се слага печено агнешко месо. В селото идват гости и роднини на местните жители, които задължително присъстват на обедите и вечерите. Селото може да се похвали и с поне една по-известна личност, макар и не от света на добре познати сфери като музика, политика или литература. Но зографисването на икони и църкви е един изключително интересен и често срещан по българските земи занаят. Особено силно разцъфтява в епохата на Възраждането, когато започват борбите за независима църква и държава на народа ни. Янчо Станимиров е един от многото зографи, благодарение на талантливата ръка на когото доста храмове са станали по-красиви. Историята на селото започва доста отдавна, а от по-съвременните събития има няколко с по-съществена важност. Едно от тях касае избухването на Първата балканска война през 1912-та година. Тогава двама местни жители се включват като доброволци в редиците на Македоно – одринското опълчение. Подобна статистика за доброволците може да се открие за почти всяко населено място на територията на страната.
Брезе определено не е от българските села, които изпитват кой знае колко сериозно промените в обществения живот в резултат на настъпилото през 1878-ма година освобождение. Основно хората продължават да се препитават благодарение на отглеждането на различни селскостопански култури и на домашните си животни. Те едновременно ги ползват за работа по ниви и полета и за прехрана. Селото не остава незасегнато от масовото колективизиране на земята в периода между 1944-48-ма година. Създаването на ТКЗС-та тогава върви с пълен ход и не са малко случаите, когато отказалите да се присъединят доброволно към стопанствата са принудени да сторят това със сила. Отнемането на частната собственост принуждава доста от хората да се влеят в редиците на създаденото стопанство. За тогавашното младо поколение пък единственият по-сигурен начин за намиране на работа е да започне емигриране към столицата София. И днес близостта на селото с най-големия български град прави лесен достъпа до него.
